Ако преведем името на светофар, разрешаващ сигнал от японски, получаваме израза „син сигнал“. Но никъде по улиците на японските градове не можете да видите сини светофари – цветът им ще бъде абсолютно стандартен и познат: червен, жълт, зелен.
Каква е причината за това объркване? Трябва да го потърсите в историята. На 8 ноември 1968 г. повечето страни по света приеха Виенската конвенция за пътните знаци и сигнали, което доведе до международната стандартизация на тези знаци. Япония обаче реши да следва своя собствен път и зададе цвета на разрешаващия сигнал на син вместо на зелен. Но след пет години японското правителство промени решението си и инсталира зелен разрешителен сигнал. Тази стъпка се дължи на лошата видимост на синия сигнал на големи разстояния: електромагнитните вълни, съответстващи на синия цвят, са добре разпръснати в атмосферата.
Жителите на Страната на изгряващото слънце обаче продължиха да наричат дори зеления светофар „ao shingu“ – „син сигнал“. Тук една от чертите на японската култура изигра роля, където отдавна е обичайно да се счита зеленото за един от нюансите на синьото.
Йероглифът, произнасян като „ao“, обозначава еталонния син цвят, но неговите нюанси – светли, тъмни или преминаващи в зеленина – също се означават със същия йероглиф в определен контекст. Така зелено-синият светофар се превърна в един от символите на сложността и объркването на японския език и култура.
Свързани
Драматична нощ в Южна Корея: Президентският опит за установяване на военно положение завърши с неуспех
Ръст на цените на маслото и олиото на българския пазар през годината
Любомир Каримански официално встъпва в длъжност като член на Управителния съвет на БНБ