Мария Оряшкова пред Uchi.bg: Трябва да има повече дейности, свързани със спорт и движение на децата

Въпросите зададе Александър Александров

Мария Оряшкова е име, което не просто отеква в спортните среди, а и вдъхновява множество хора в България и по света. Тя е десеткратна европейска и шесткратна световна шампионка по спортно самбо, европейска шампионка по сумо и 15 пъти републиканска шампионка в различни възрастови групи по джудо, с което доказва, че бойните спортове не са само мъжка територия и че България има своето запазено място в тях.

В интервю за Uchi.bg легендата на бойните спортове споделя какъв е бил пътят ѝ към успеха, както и каква е мисията ѝ като треньор и преподавател в Националната спортна академия.

Въпрос: С десетки международни отличия ти си направила България разпознаваема в бойните спортове. Какво е усещането да чуеш българския химн като победителка толкова много пъти? С времето свиква ли се с това?

Отговор: В момента, в който чуваш българския химн, не осъзнаваш какво си направил. След това си правиш равносметка и си казваш, че всичко си е заслужавало. Не се свиква с времето и това колко пъти си чул българския химн. Всеки път е толкова различно. Всеки един медал носи спомени, които изплуват в съзнанието ти още, докато си на стълбичката.

Въпрос: Уникалното при теб е, че имаш много отличия в цели четири спорта – самбо, джудо, борба и сумо. Те са със сходни принципи, но все пак са съвсем различни системи. Как се постига успех в толкова много направления?

Отговор: Много хора се чудят защо участвах в толкова сходни, но също така и различни спортове. Винаги съм твърдяла, че усъвършенстването именно в тях е допринесло много за моите успехи. В днешно време и спортът се развива с изключително силни темпове и ако не си разнообразен, то оставаш на едно ниво. Имах щастието да работя с толкова треньори и това, което ме научиха е безценно.

Въпрос: Какво е да си толкова успешна жена в една уж мъжка сфера като бойните спортове?

Отговор: Близките ми винаги са ме подкрепяли в моето начинание като спортист дори и в този тежък и не толкова женски спорт. Не мога да скрия увереността си от натрупания опит и по-голямата сигурност, когато съм навън. Понякога това смущава хората преди да ме опознаят и да видят, че няма нищо страшно една жена да бъде силна и в живота, и спорта.

Въпрос: Освен много успешен състезател, вече си треньор и доктор в Националната спортна академия „Васил Левски“. На какво искаш да научиш младите спортисти?

Отговор: Щастлива съм, че паралелно със спорта успях да уча и да надграждам образованието си. Като треньор, моята мисия и цел е да привлека и покажа на младите, че спорта е здраве. Първото нещо, което ги уча е дисциплина, уважение и морал.

Въпрос: Кой е най-важният съвет, който би искала да дадеш на всички младежи, които сега правят първите си стъпки в самбото, джудото или във всеки друг спорт?

Отговор: Да са уверени и смели в мечтите си.

Въпрос: Имала си живот, изпълнен с трудности, но си успяла да достигнеш световния връх и да останеш на него толкова дълго. На какво се дължи това? Какви качества са нужни, за да успее човек да се пребори с трудностите?

Отговор: Всеки човек минава през трудности и има своята история. Първото нещо, което ни учат в залата на бойните спортове е да падаш и да се изправяш. Това е моето мото и в живота – независимо колко пъти си паднал духом, да имаш сили да станеш и продължиш.

Въпрос: Наскоро се включи в дискусия с български учители, в рамките на Е-академията на издателство “Клет България”. Какво, според теб, трябва да се промени в образованието ни?

Отговор: Смятам, че в България има много умни и добри деца. Не си позволявам да коментирам образователната ни система. Единствено бих променила да има повече дейности, свързани със спорт и движение на децата. Така тяхната психика и физика би била по- стабилна и биха могли да бъдат по-пълноценни в уроците си.

Пълното интервю вижте в uchi.bg.