Когато горивата поскъпват: как да се справим с ценовия шок

Автор: Генади Кондарев
<h4 class=“wp-block-heading“>От геополитическа криза до личния бюджет: какво стои зад поскъпването и как граждани и институции могат да намалят ефекта</h4>
<p class=“has-white-color has-vivid-cyan-blue-background-color has-text-color has-background has-link-color wp-elements-faceb38f51ecdc40d31d29ab58d43ce3″>Генади Кондарев е автор в Климатека. Той е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа. Вече близо две десетилетия работи в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса, търсейки решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика. Той е част от екипа на Черноморския изследователски енергиен център. Работил и работи за организации като E3G, сдружение За Земята и CEE Bankwatch Network, където се фокусира върху декарбонизацията на икономиката, устойчивото отопление и охлаждане, ефективното използване на публични средства и включването на засегнатите общности в процесите на промяна.</p>

<ul class=“wp-block-list has-cyan-bluish-gray-background-color has-background“>
<li>Военният конфликт в Близкия изток вече се отразява пряко върху цените на горивата и създава икономическа несигурност за държави като България.</li>
<li>В подобни кризи цената на горивата се определя от пазара и от политически решения, които остават извън контрола на гражданите.</li>
<li>Въпреки това разходите за транспорт могат да бъдат значително оптимизирани чрез информирани лични избори и по-добра организация на ежедневието.</li>
<li>Стилът на шофиране и планирането на пътуванията могат да редуцират разхода на гориво с до 30%.</li>
<li>Общественият транспорт и споделеното пътуване могат да свият финансовия товар за придвижване с до 80% и едновременно с това да облекчат трафика и емисиите.</li>
<li>Електрическата мобилност предлага дългосрочно решение чрез по-ниски цени, по-голяма енергийна независимост и по-чист въздух.</li>
<li>Дългосрочно решение остава преходът към по-устойчиви и независими енергийни източници.</li>
<li>При реален дефицит на горива правителствата могат да ограничат достъпа до ресурси, като насочат наличните количества към ключови сектори и критична инфраструктура, за да гарантират функционирането на обществото.</li>
<li>ЕС залага не само на краткосрочни стабилизиращи мерки, но и на структурни реформи – включително инвестиции в електрификация и ускорено развитие на възобновяеми източници.</li>
</ul>
Военният конфликт между САЩ, Израел и Иран поставя под напрежение едни от най-важните енергийни пътища в света. Затварянето на Ормузкия проток и атаките срещу енергийна инфраструктура вече се отразяват върху глобалните пазари и цените на горивата. За държави като България това означава по-скъп транспорт и сериозна икономическа несигурност. Колкото и пожелателни анализи на експерти да вещаят бърза развръзка, за съжаление е видно, че никоя от страните в този конфликт не може да отстъпи на този етап. Има риск кризата да се задълбочи и проточи. Нямаме идеално решение за всички, които изпитват теглото на скъпи горива, но можем да припомним няколко практики, които може да направят икономическия товар по-поносим.

Какво стои зад кризата и какви практични стъпки могат да предприемат гражданите и институциите, за да ограничат нейния ефект?
<h3 class=“wp-block-heading“>От Ормузкия пролив до бензиностанцията</h3>
На 28 февруари тази година Съединените щати и Израел започнаха координирана въздушна кампания под кодовото име <em>Операция “Епичен гняв” </em>срещу ирански военни и ядрени съоръжения. Иран отвърна с ракетни атаки и безпилотни летателни апарати срещу шест американски военни бази в Ирак, Йордания, Бахрейн, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства.
<figure class=“wp-block-image size-large“><img class=“wp-image-18062″ src=“https://www.climateka.bg/wp-content/uploads/2026/04/image-10-1024×894.jpeg“ sizes=“(max-width: 1024px) 100vw, 1024px“ srcset=“https://www.climateka.bg/wp-content/uploads/2026/04/image-10-1024×894.jpeg 1024w, https://www.climateka.bg/wp-content/uploads/2026/04/image-10-300×262.jpeg 300w, https://www.climateka.bg/wp-content/uploads/2026/04/image-10-768×670.jpeg 768w, https://www.climateka.bg/wp-content/uploads/2026/04/image-10-1536×1340.jpeg 1536w, https://www.climateka.bg/wp-content/uploads/2026/04/image-10.jpeg 2048w“ alt=““ width=“1024″ height=“894″ /></figure>
<p class=“has-text-align-center“><em>Снимка на Ормузкия пролив на </em><a href=“https://unsplash.com/@planetvolumes?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditCopyText“ target=“_blank“ rel=“noreferrer noopener“><em>Planet Volumes</em></a><em>/ източник </em><a href=“https://unsplash.com/photos/strait-of-hormuz-between-iran-and-oman-8koWngCqqzM?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditCopyText“ target=“_blank“ rel=“noreferrer noopener“><em>Unsplash</em></a></p>
Конфликтът доведе до <strong>ефективното затваряне на Ормузкия пролив </strong>– стратегически морски път, през който ежегодно преминават около 21 милиона барела петрол на ден или приблизително <a href=“https://www.iea.org/reports/world-energy-outlook-2023″ target=“_blank“ rel=“noreferrer noopener“><strong>една пета от глобалния петролен трафик</strong></a><strong>.</strong> За сравнение: България консумира това количество петрол за половин година – годишното ни потребление е около 40 милиона барела.

Освен това иранските <a href=“https://www.aljazeera.com/news/2026/3/8/iran-war-threatens-prolonged-impact-on-energy-markets-as-oil-prices-rise“ target=“_blank“ rel=“noreferrer noopener“>ракетни удари </a>върху инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG) в Катар създадоха допълнително <strong>напрежение на пазарите на природен газ.</strong>

Конфликтът доведе <strong>до спирането на до около 20% от глобалното предлагане на суров петрол и природен газ.</strong> Цените на сорта Brent скочиха над 115 щатски долара на барел – най-високото ниво от 2022 г. насам. Анализатори от JP Morgan отбелязват, че „пазарът се измества от ценообразуване на чист геополитически риск към борба с осезаеми оперативни смущения”, тъй като рафинериите и експортните терминали в региона са принудени да преустановят дейността си и са под постоянна заплаха.

Към момента всички различни анализатори дърпат прогнозите в полза на техните тези, но <strong>никой не знае колко ще продължи и колко ще се задълбочи този конфликт.</strong> Покрай заплахите за физическо унищожение на рафинерии и петролна инфраструктура, чието възстановяване би отнело години, Международната енергийна агенция излезе със <a href=“https://www.iea.org/reports/middle-east-oil-supply-risks“ target=“_blank“ rel=“noreferrer noopener“>становище</a>, че се рискува причиняване<strong>на най-тежката енергийна криза в историята.</strong> Международният валутен фонд и Кристалина Георгиева обявиха, че дори войната да спре още сега, прогнозите за развитие и растеж на глобалната икономика вече са подкопани.

За зависимите от внос и пътен транспорт икономики като тази на <strong>България</strong> това би довело: от една страна до директно поскъпване на горивата, а от друга – повишена волатилност и несигурност на доставките. Вече наблюдаваме увеличение на цените на горивата у нас от приблизително <strong>25-40% </strong>за една година спрямо същия период на 2025 г.
<h3 class=“wp-block-heading“>Ако кризата се задълбочи: сценарии и приоритети</h3>
В случай на драстично задълбочаване на кризата и истински дефицит на горива, държавата може да бъде принудена да вземе трудни решения за приоритизиране на разпределението им, като личният транспорт неизбежно отстъпва място на критичните нужди на обществото.

В такава йерархия на оцеляване, абсолютен приоритет биха имали спешната медицинска помощ и амбуланциите, следвани от селското стопанство и логистиката на хранителните стоки, за да се гарантира продоволствената сигурност на нацията. На трето място биха следвали военните и полицейските сили, необходими за поддържане на реда и националната отбрана, докато критичната инфраструктура за доставка на енергия и вода би получила следващ достъп до ресурсите. Обществените транспортни средства биха запазили минимален капацитет за социална мобилност. При такъв сценарий частните автомобили ще бъдат последен приоритет. За щастие, към момента не сме достигнали до такъв екстремен етап.
<h3 class=“wp-block-heading“>Европейски мерки срещу енергийния шок</h3>
Европейската комисия вече предлага серия от координирани мерки за стабилизиране на пазарите и туширане на социалния ефект от кризата, което ни дава време за адаптация без паника.

В отговор на енергийния шок от войната в Близкия изток, която за 44 дни е увеличила фактурите за изкопаеми горива на ЕС с над 22 млрд. евро, Европейската комисия предлага комплекс от незабавни и структурни мерки, включващи:
<ul class=“wp-block-list“>
<li>засилена координация между държавите-членки за агрегиране на газовите покупки, синхронизирано пълнене на хранилищата и координирано освобождаване на стратегически петролни запаси, за да се избегне взаимна конкуренция и да се стабилизира пазарът.</li>
<li>временна и целева защита на уязвимите домакинства и сектори чрез гъвкави правила за държавна помощ и схеми за подкрепа на доходите</li>
<li>мерки за намаляване на търсенето чрез енергийна ефективност и реновиране на сградите.</li>
<li>В дългосрочен план Комисията набляга на структурни реформи, включващи промени в системата за търговия с емисии (ETS), преразглеждане на данъците и таксите за мрежата и ускорен преход към възобновяеми източници и ядрена енергия. Целта е бързо одобрение на пакета за мрежи и представяне на нова стратегия за електрификация на икономиката преди лятото, подкрепена от мобилизиране както на публични, така и на частни инвестиции за изграждане на независима и устойчива енергийна система.</li>
</ul>
В подобни кризи, когато цената на горивата се определя не само от пазара, а и от политически събития и решения на световни лидери. Въпреки несигурността, разходите за мобилност могат да бъдат значително намалени чрез личните ни избори в ежедневието и някои институционални решения.

В следващите редове предлагаме набор от много конкретни, практични и лесни за прилагане мерки за намаляване на икономическия шок върху гражданите и домакинствата, както и за ограничаване на транспортната бедност.
<h2 class=“wp-block-heading“>Бързи и практични мерки за икономия на гориво</h2>
<h4 class=“wp-block-heading“>Ефективно шофиране</h4>
Стилът на шофиране може да повлияе на разхода на гориво <strong>с до 30%. </strong>Основните принципи за ефективност включват:
<ul class=“wp-block-list“>
<li><strong>плавно ускорение и спиране</strong> – защото рязкото натискане на педалите увеличава разхода с<strong> 5-10% </strong>в градски условия.</li>
<li>поддържането на <strong>постоянно темпо</strong> като се използва “круиз контрол” извън населени места също води до икономия.</li>
<li><strong>правилното налягане в гумите</strong> е от съществено значение – всеки 0,5 бара под препоръчителното ниво увеличава разхода с 2-3%.</li>
<li><strong>премахването на излишно тегло о</strong>т автомобила – всеки 50 кг допълнително тегло увеличава разхода с 1-2%.</li>
<li><strong>избягването на работещ двигател </strong>в спряно положение – при спиране над 1 минута е по-ефективно да се изключи двигателят. Не деактивирайте старт-стоп системата и изполвайте икономичен режим, колкото можете повече – особено в градски условия.</li>
</ul>
<h4 class=“wp-block-heading“>Планиране на пътуванията</h4>
Стратегическото планиране на маршрута може да намали <strong>общия километраж с 20-30%.</strong> Ето какви са стъпките за подобно ефикасно пътуване:
<ul class=“wp-block-list“>
<li>планиране на всички задачи така, че да успеете да ги изпълните в рамките на едно излизане с автомобила си. Винаги остава и въпросът дали не може да отпаднат изобщо някои планирани и непланирани курсове, които не са от съществено значение.</li>
<li>избягване на шофиране в пикови часове също е важно, тъй като трафикът в задръствания може да увеличи разхода при автомобили с вътрешно горене <strong>с до 40%,</strong> особено за стари автомобили, които нямат старт-стоп система за двигателя при спряло състояние. Това не важи за електромобили и хибриди, тъй като те не консумират енергия в спряло състояние и изчакване.</li>
<li><strong>навигационните приложения </strong>като Waze или Google Maps са полезни за оптимизиране на маршрута и за да знаете в реално време къде има задръствания, ремонти, блокади и инциденти – дори най-познатите ни ежедневни маршрути не са застраховани от такива проблеми. Добре е да ги използвате постоянно.</li>
<li><strong>работата от дома </strong>(когато е възможно договарянето на дистанционна работа поне за част от дните в седмицата), спестява значително от ежедневните пътувания с автомобил и разходи за гориво.</li>
</ul>
<h4 class=“wp-block-heading“>Алтернативни форми на мобилност</h4>
<strong>Общественият транспорт</strong> заслужава внимание и може да е добра алтернатива на личния автомобил, особено в подобни непредвидими кризи.

Опитайте да го ползвате по-често – дори и само за част от пътуванията си в града или между селищата. Месечната карта за градски транспорт е <strong>значителна икономия от над 80% спрямо ползването на личен автомобил</strong>, като тук дори не калкулираме разходите за поддръжка и амортизация. В София например месечната карта за цялата мрежа е на цена от 25,50 евро, а годишната е 185 евро (15,42 евро на месец). За сравнение, месечният разход за гориво при среден пробег от 1000 км и разход 7 л/100 км при цена 1,84 €/литър възлиза на около 129 €.

<strong>Споделеният автопарк  </strong>е една от най-ефективните форми на солидарност в кризисни времена. Това е система, при която група хора се споразумява да поддържа малко на брой коли за споделено ползване – с график и правила за употреба и поддръжка.

При <strong>споделеното пътуване</strong> стремежът е при пътуване да вземем още пътници, отиващи към точки по нашия маршрут. Така се постига споделяне на разходите между повече спътници – при четирима пътници, <strong>индивидуалният може да спадне до 75%. </strong>Това облекчава  и трафика, и емисиите – една пълна кола означава на практика три коли по-малко на пътя. Платформата BlaBlaCar например е активна в България и предлага възможност за споделяне на пътувания както в страната, така и в международен план. Съществуват и редица групи за споделено пътуване за определени популярни дестинации и градове в социалните мрежи.

За кратки разстояния (до 5 км),<strong> велосипедът и ходенето пеша</strong> са безплатна алтернатива и по-здравословен избор.
<h3 class=“wp-block-heading“>Средносрочни стратегии за лични икономии</h3>
<h4 class=“wp-block-heading“>Редовна поддръжка на автомобила</h4>
<strong>Техническото състояние на автомобила </strong>пряко влияе на разхода на гориво. В какво се изразява то:
<ul class=“wp-block-list“>
<li> Редовната поддръжка е важна не само за сигурността на пътниците, но и за икономичността на изправната кола. Запушен въздушен филтър може да увеличи разхода с 10%, а износените свещи намаляват ефективността на горенето.</li>
<li> Специализираните моторни масла с нисък вискозитет намаляват триенето.</li>
<li>Премахването на ненужни елементи, когато не ги използвате, като багажници на покрива, също помага за аеродинамиката.</li>
</ul>
<h4 class=“wp-block-heading“>Преосмисляне на нуждите</h4>
Кризата е подходящ момент за критична оценка на автомобилните нужди. Важно е да си задаваме рационални въпроси, когато избираме личния си автомобил и да го съобразяваме с начина си на живот:
<ul class=“wp-block-list“>
<li>Подходящ ли е SUV-ът – дори и да го харесваме като автомобил  – за предимно градско шофиране?</li>
<li>Може ли семейството да се справи с един автомобил, вместо два?</li>
<li>И ако все пак има нужда от втори и трети автомобил – има ли смисъл от втори, по-икономичен автомобил или направо електромобил за ежедневни пътувания?</li>
</ul>
<h3 class=“wp-block-heading“>ДЪЛГОСРОЧНА ВИЗИЯ: ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОБИЛНОСТ</h3>
Електрическият транспорт предлага <strong>решение на множество проблеми едновременно.</strong>

<strong>Финансовата устойчивост </strong>се постига чрез разход за 100 км от 2-3 € (при домашно зареждане) срещу 13-18 € при бензин/дизел. По-ниската стойност на притежание в дългосрочен план изисква в пъти по-малко поддръжка. Тук идва и <strong>независимостта от колебанията на цените </strong>на петролния пазар като актуално допълнително предимство.

Ако паркирате продължително и на едно и също място, ако имате гараж с отделен електромер, макар и с обикновен еднофазен контакт – можете да зареждате с много ниска мощност от 1.2 кВт при стари мрежи.Това ще ви бъде предостатъчно за повечето градски нужди и дневно презареждане, с около 3,6 кВт при по-сигурна мрежа – пак търпеливо можете да презаредите цяла батерия на средно голям елетромобил за едно денонощие.

Ако имате нужда от по-бързо зареждане в домашни условия или искате да усвоявате евтина енергия в подходящите моменти на свободния пазар, тогава си заслужава да помислите за повишаване на капацитета на мрежата в дома и закупуване на зарядна станция – инвестиция, която можете да осъществите спокойно с порядъка на 450-800 евро.

Можете да <strong>комбинирате със соларни панели</strong> на покрива и система, която зарежда приоритетно излишъка от енергия в часовете, когато не е рентабилно да подавате към мрежата – постига се с прост контролер и едно докосване в приложенията на много от новите зарядни станции на пазара.

<strong>Екологичните ползи</strong> се изразяват в нулеви директни емисии, намален въглероден отпечатък – особено при зареждане от възобновяеми източници, и подобрено качество на въздуха в градовете.

<strong>Енергийната сигурност </strong>се осигурява чрез възможността електричеството да се произвежда локално от ВЕИ, по-малка зависимост от внос на горива и диверсификация на енергийните източници.

<strong>България </strong>вече има доста развита зарядна мрежа и е много малък шансът да се озовете някъде, където няма да има възможност да заредите. Безплатно паркиране за електромобили има в множество български градове.
<h3 class=“wp-block-heading“>Държавата има ход: политически и институционални мерки</h3>
На национално ниво българското правителство може да въведе набор от инструменти за смекчаване на въздействието на кризата. За жалост дебатът често е сведен най-често до почти безсмисленото в икономически план премахване на биокомпонентата в горивата и до временни данъчни облекчения върху акциза за горива, в по-ограничен аспект до целеви субсидии за уязвими групи.

Но правителството може да въведе, ако не субсидии, то поне <strong>данъчни облекчения за придобиване на електромобил </strong>и например <strong>да редуцира ставката на ДДС</strong> за електромобили и други зелени технологии. Така е например  в съседна Румъния, където ДДС за тези групи стоки е не 20%, а 5%.

<strong>Стимулирането на работата дистанционно в</strong> публичния сектор и насърчаване на частния сектор да въведе подобни мерки са важни стъпки. Общественият транспорт трябва да допуска повече <strong>интермодалност </strong>– синхронизирани разписания между БДЖ и автобусни компании, един билет “от-до”, удобство при пътуване с домашни любимци, свръхбагаж и натоварване на велосипеди. За всичко това обаче отново трябва като граждани да настояваме пред взимащите решения – с личните си избори и граждански натиск.

Макар причините за подобни кризи да са извън контрола на отделния човек, ефектите върху личния бюджет не са напълно неизбежни. Комбинацията от по-информирани ежедневни избори, по-ефективно използване на ресурсите и активна гражданска позиция може да смекчи удара от поскъпващите горива.

В подобни трудни и турбулентни времена не бива да позволяваме енергийната сигурност да бъде заложник на глобалната политика. Като граждани можем да окажем обществен натиск за по-устойчиви и дългосрочни решения, както и да направим малка промяна в ежедневието си.

Източник: <a href=“https://www.climateka.bg/poskupvane-goriva-razhodi/“ target=“_blank“ rel=“noopener“>https://www.climateka.bg/poskupvane-goriva-razhodi/</a>