Има ли нужда България от AI министър

Стратегията е налице, но между нея и реалните резултати остава важна стъпка

Целият свят говори за ИИ, внедрява ИИ и на този фон България не стои съвсем на опашката. Има национална стратегия, научна и технологична инфраструктура и вече реализирани AI инициативи в публичния сектор. INSAIT е научен актив, за който повечето държави в региона могат само да мечтаят. НАП премина от пилот към разширено използване на AI система, стъпила върху български модели. BRAIN++ е официална част от европейската мрежа от AI фабрики. Едно ведомство (Министерството на иновациите и дигиталната трансформация) ръководи, координира и контролира политиката по изкуствен интелект. На хартия България изглежда подредена.

Защо резултатът не се усеща в реалната икономика? Едва 6.5% от българските фирми използват AI, при средно 13.5% за ЕС. Краткият отговор – защото между политическия мандат и работещите системи има празно пространство. Концепцията за изкуствен интелект, приета още през 2020 г., предвижда оперативен план с отговорници, срокове и показатели. Шест години по-късно няма публичен документ, който да показва кой какво изпълнява и докъде е стигнал. Европейският регламент за AI изискваше до август 2025 г. да определим националните надзорни органи. По последните публични данни назначенията още се подготвят. А проектът за изграждане на регулаторна лаборатория беше оценен от Министерството на финансите с нисък приоритет.

За бизнеса това не са абстрактни теми. Фирмите, които днес внедряват скъпи и високорискови AI системи, не знаят кой официален орган регулира средата. Липсва звено, което координира отделните политики, следи за изпълнението им и осигурява връзката между държавните институции, компаниите и експертната общност.

„Всяка седмица влизам в български компании, които внедряват изкуствен интелект, и виждам един и същ проблем – ентусиазъм, който често приключва на ниво пилотен проект, инструменти, закупени на парче, и липса на обща посока. Държавата не бива да допуска същия модел“, коментира Яни Лозанов, основател и CEO на Ethera Technologies, която внедрява AI решения и помага на бизнеса да оптимизира процесите си чрез AI.

По думите му въпросът не е толкова в създаването на нова административна структура, колкото в това да има единна точка на отговорност за изпълнението.

Концентрирана експертиза и ресурс

Според Яни Лозанов практично решение за България би било малко експертно звено от 10-20 души с ясен хоризонтален мандат и ресурс за работа с всички министерства. И собствен ред в Бюджет 2027.

„Това звено има 4 основни задачи. Първо, споделя експертизата. Държавата никога няма да назначи AI инженери във всяко министерство. Когато образованието поиска AI в училищата, идва екипът, който вече е минал през внедряването в НАП. Второ, изгражда общите блокове – сигурен достъп до модели, стандарти за данните, ясни правила за възлагане на AI проекти. Трето, подрежда приоритетите. Визията идва отгоре, проблемите идват отдолу, звеното „пресича“ двете и започва от най-ценното. Четвърто, слага „предпазните огради“. Правилата трябва да дойдат преди ентусиазма“, посочва Лозанов.

Как го правят другите?

Опитът в ЕС показва, че държавите избират различни институционални модели, но общото между тях е наличието на конкретни структури и хора, които координират AI политиката.

В Испания националната AI политика е свързана с Министерството за дигитална трансформация и държавния секретар по дигитализация и ИИ. Има специализирана Агенция за надзор на изкуствения интелект (AESIA), която има ключова роля в отговорното внедряване и надзора.

В Литва Министерството на икономиката и иновациите разработва националните стратегически насоки за AI за периода 2026-2035 г., чиято цел е преходът от отделни инициативи към координирана национална AI екосистема.

В Кипър националната стратегия е разработена от специализирана National AI Taskforce, ръководена от главния научен съветник по изследвания, иновации и технологии.

Общото между работещите модели е концентрираната експертиза и отговорност.

Измерване на изпълнението

Със създаването на звеното следващата важна стъпка е всяка приоритетна AI инициатива да има публично проследими цели – какъв проблем решава, какъв ресурс изисква, кой отговаря за нея, какъв е срокът и какъв резултат се очаква.

„AI не чака административните процедури. България вече има много от необходимите елементи – експерти, научна инфраструктура, бизнес и политически мандат. Това, което липсва, е достатъчно силна координация между тях. И въпросът не е как ще се нарича човекът – министър, комисар, координатор. А да има човек, който носи отговорност да превърне стратегията в реални измерими резултати“, обобщава Яни Лозанов.